Имало някога един мъж и една жена. Жената била зла и алчна, а мъжът – глупав и манипулативен. Сватбата им била скромна, къщата – малка, а стаичката им – твърде тясна. В кошарата имало само една козичка, в курника – десетина кокошки, а до оградата се зеленеела една стара череша, която не давала никакви плодове. Въпреки бедността, жената винаги се държала като господарка. Всяка неделя карала мъжа си да коли по една кокошка, която изяждала сама, а на него давала да облизва костите. След това лягала да спи. През седмицата не подхващала никаква работа, а само нареждала на мъжа си и по цял ден се излежавала.

Един ден жената се разболяла. Чула от съседката си, че пилешката супа ще я излекува. Мъжът ѝ изклал всички кокошки, но тя не оздравяла. После съседката ѝ казала, че козето мляко ще ѝ помогне, ала и това не се случило. Козичката умряла, защото мъжът я доял всеки ден по три пъти. Накрая съседката се сетила за лечебни гъби, които виреели надалеч.

Без да му дава дори къшей хляб за изпът, жената пратила мъжа си и му казала да иде възможно най-навътре в гората. Той така и направил. Набрал торбичка  гъби и тръгнал да се връща, но през целия път коремът му стържел от глад. Той едва се въздържал да не опита от гъбите.

Когато се прибрал, сготвил гъбена каша и помолил жена си да му даде малко, защото не бил ял от два дни, но тя го нахокала и изяла всичко наведнъж. Легнала, заспала и повече не се събудила. Мъжът ѝ опитал да я събуди и когато погледнал в торбичката, видял една останала гъба, цялата позеленяла. Първото добро нещо, което жена му беше сторила се оказа и последното. Нейната лакомия спасила мъжа от отровните гъби.